02/66-60-13 Lyrics

Чисто молекулярно съм мъст, вина и погнуса

с душа на значения пъстра

Като назначен на длъжност да правя каквото трябва

аз правя каквото мога

През кур ми е, че сирак съм и че си оставам болен

И нѝ карам, нѝ моля

Дочакам ли, ще е късно

Плътта пропита с неволя

в часовника гневно блъскам

и падам в локва от сълзи

проплакани от умора

но ставам - нужен на себе си

твърде, че да не мога

Сякаш само със смут и срам

всичко покрай мене сам

багрих в гамата на мрака

Сякаш се излъгах сам

че завинаги ще съм там

затова и се предадох

Сякаш принуден от страх

вдигнах стени и между тях

дълго затворник си останах

Оказах се неспособен да свикна

Свел функцията си до ник'ва

23 луни само мигам - 24 почти

Наяве е, че не наподобявам дори

като к'вото в хаоса смятах, че се явявам

Мори тая летаргия в стеснения вече обсег

По вяра, която нямам и в броня, дето не нося

поне едно обещание да спазя мога премортем

Да знам, че така ще свърши само ме прави завършен

"Добър бъди и се пази

едничък си ми ти

Помни до последния гвоздей в ковчега!

Помни завинаги!"

Как да забравя?

Майко, прости ми

Предадох те за дефиниции

в които да погреба твойто момче

Но вече зная

не е "какво?" въпросът

Не е "какво?", а "кой?"

"Кой съм аз?"

Сега макар и уморен

аз си се нуждая от мен

твърде много, че да не стана